Ангина

Ангината е остро възпаление на сливиците в гърлото. Предизвиква се от бактерии или вируси. Повечето инфекции в горните дихателни пътища се причиняват от вируси и затова не се поддават на лечение с антибиотици. Сливиците представляват струпване на лимфна тъкан. Третата сливица е разположена зад мекото небце, в горната част на фаринкса и се нарича „фарингиална” или „носна” сливица. При рутинен преглед тя не се вижда. Функцията на сливиците е да посрещат навлизащите през устата и носа различни бактерии и вируси, като спират разпространението им в организма. Те са много важна част от имунната система.

В детска възраст, имунната система се изгражда, срещайки се много нови микроорганизми и това е причината за високата честота на ангина при децата. Най-голяма е заболяевамостта от ангина във възрастта от три до седем години. След седем годишна възраст сливиците постепенно атрофират.

Същестуват няколко вида остра ангина:

• Катарална ангина (причинява се от вируси);
• Фоликуларна ангина (причинява се от стрептококи);
• Лакунарна ангина (причинява се от стрептококи);
• Язвено-некротична ангина (проявява се при силен срив в имунната система).

Клинични симптоми на ангина:

• Зачервяване и болка в гърлото;
• Увеличени шийни лимфни възли;
• Висока температура (38-39°С);
• Увеличени сливици, с налепи по тях (понякога водещо до затруднено дишане);
• Лош дъх;
• Болки в ушите (когато възпалението премине по евстахиевата тръба към ушите);
• Други.

Изследвания и диагностика:

• Оглед – При фоликуларната и лакунарната ангина се виждат гнойни налепи;
• Вземане и изследване на гърлен секрет за изолиране на бактериален приччинител;
• Изследване на антистрептолизинов титър (AST) – Резултатът показва хронично или остро носителство на стрептококи.

Конвенционално лечение:

Катаралната форма не изисква антибиотично лечение, защото най-честите й причинители са вируси, а те не се лекуват с антибиотик. При гнойните ангини се прилага антибиотично лечение. При избора на антибиотик може да се използва направена антибиограма според чувствителността на съответния медикамент към бактериалния причинител.

Друг, по-краен метод на лечение е оперативното им отстраняване, по преценка на ушния специалист, ако пациентът е имал над четири гнойни ангини за една година. При избор на това решение се изхожда от това, че образуваните антитела срещу стрептококите се отлагат и по клапите на сърцето, като ги увреждат.

Хомеопатично лечение:

Често, правилно предписаното хомеопатично лечение позволява да се избегнат рецидивите, а в други случаи – да се избегне оперативното отстраняване на сливиците. Друго предимство е намаляването хипертрофията на третата сливица и последващите хирургични интервенции. Практиката дава примери, че дори и след оперативно лечение, пациентите търпят рецидиви от същия проблем. Добри резултати постигат хомеопатите, ако внимателно проследят историята на своя пациент и задълбочено обхванат конкретните симптоми, в резултат на заболяването, съчетано с личните особености на индивида.

Лично аз, като лекар-хомеопат, съм доволен, че хомеопатичното лечение предлага ефикасна, безболезнена и трайна възможност да се намали (или изключи) приема на антибиотик, който от своя страна срива имунната система и дава дисбактериоза в червата (увеличава се честотата на алергичните заболявания).

Хомеопатичната схема никога не е напълно еднаква за различните пациенти. При едни е достатъчно да се покрие кръга от симптоми, но при други – да се съчетае с подсилване на имунната система или храненето, а още по добри резултати се постигат при съчетана схема от хомеопатични препарати и локални лазерни процедури, както и лезерна акупунктура. Пациентът трябва откровено да сподели с лекуващият лекар-хомеопат своите проблеми, за да се намери най-точния и достатъчен метод на лечение.

Клиничен случай от моята практика може да прочетете тук.