Лечение

ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ на хомеопатичната терапия се състоят в следното:

Организмът и неговите функциониращи системи се явяват източници на слаби електромагнитни колебания в широк честотен спектър. Честотният спектър на електромагнитните колебания на живия организъм обхваща широк диапазон от много къси до свръхдълги вълни. Тези колебания се наричат физиологични или хармонични осцилации и са присъщи на организма. При внедряване на патогенни фактори или поява на заболяване в организма се образуват нови източници на електромагнитни колебания – т. нар. патологични или дисхармонични, които нарушават физиологичното равновесие, разкъсвайки кибернетичната система за регулация. Организмът заболява в този случай, при който не може да съмуее да поддържа динамичното равновесие между физиологичните и патологичните колебания и не е способен да елиминира патологичните колебания до минимално необходимото за тях ниво.

Тежките физически, нервни и психически, екологични и други  натоварвания на човека утежняват тази ситуация и способстват за развитието на патологичните процеси и нарушение на динамичното равновесие. За радост този процес се поддава на биоенергетични корекции чрез ХОМЕОПАТИЯТА като възстановява електромагнитното поле на клетките.

ХОМЕОПАТИЧНОТО ЛЕКАРСТВО действа като сигнал, който стимулира жизнената сила и мобилизира защитните механизми на умствено, емоционално и физическо ниво.

В хомеопатията е възприет принципът на минималната доза. Дава се едно или повече лекарства, количеството на активната субстанция е изключително малко, но достатъчно да подаде сигнал и да подтикне собствените енергийни източници да лекуват симптомите. Това, което се влияе, е по-скоро енергията на организма отколкото неговото химично равновесие.

Лекарствата НЕ причиняват странични ефекти, тъй като не съдържат химични вещества, които да се натрупват в тъканите. По същата причина е невъзможно да се получи предозиране, каквото е възможно с ортодоксалната медицина (тя работи на химично ниво). Ето защо хомеопатичните лекарства сами по себе си НЕ СА ОПАСНИ. Независимо от това те стимулират мощно реактивните сили на организма.

Човешкият организъм притежава способността да се САМОИЗЛЕКУВА. При острите заболявания като настинки, шарки и пр., той естествено се съпротивлява и с течение на времето се подобрява чрез мобилизиране на собсвената си защита, подпомаган  от почивка, чист въздух и подходящо хранене. При хронични заболявания, повтаряща се мигрена или депресия, човешката жизненост е твърде изчерпана, за да може да се справи без външна помощ. В такива случаи правилно назначеното лекарство стимулира жизнената сила да започне процеса на самоизлекуване.

Най-общо ЛЕЧЕНИЕТО  протича при следните ПЕТ ПРИЗНАКА:

1. Подобряване на психическото състояние (дори без задължителна      първоначална промяна на физическите оплаквания).

2. Подобряване на оплакванията от жизнено важните органи (дори без особена промяна на другите).

3. Подобряване отвътре навън (например по-добра перисталтика на червата без други промени).

4. Подобряване от главата надолу (например главоболието се облекчава първо преди всички останали оплаквания или обривът по главата изчезва първи, преди да изчезне от всички останали части на тялото).

5. Поява на най-скорошните симптоми отново за кратко време и изчезването им, и след това появата на по-стари симптоми и отново преминаването им. Този процес може да протече за седмица-две, до няколко месеца.