Множествена склероза – клиничен случай

Ж. А., мъж на 30 г.

Заболяването датира от лятото на 2005 г. когато  изтръпнал левия крак; след лечение с Mydocalm, Milgamma преминало за около месец. След няколко месеца след тонзилектомия и фебрилитет имал смущения в уринирането от типа на задръжка, преминало спонтанно за около месец. След седем-осем месеца изтръпнала дясната ръка. След неспецифично лечение оплакването преминало за около 20 дни, но се добавил проблема с уринирането – останал и досега. След още 6-7 месеца получил потрепвания в бедрата и подбедриците, чувство на стегнатост в корема, смущения в уринирането. Провел е ядрено-магнитен резонанс на главен мозък с данни за множествена склероза. Хоспитализиран е  в неврологично отделение. След лечение с кортикостероиди се подобрил и е изписан за домашно лечение. След консулт в неврологична клиника в София диагнозата е потвърдена и е определен медикамента Copaxone като подходящ за неговия пристъпно-ремисионен тип. Следва дълъг период на изчакване да бъде одобрен от НЗОК.

Пациентът изпада в състояние на депресия поради страх от нови пристъпи, осъзнавайки, че му предстои дълъг период докато си получи лекарството.  Това го подтикнало да потърси хомеопатична терапия като алтернатива.

При предварителния преглед установих следния неврологичен статус:

•активни движения на долни крайници, намалени по обем, скорост и мускулна сила;

•намалена сетивност  от Th7-12];

•сухожилно-надкостни рефлекси – оживени двустранно, с разширени рефлексогенни зони;

•клонуси – двустранно;

•изчерпващи се коремни рефлекси – двустранно;

•походка и координация – затруднени;

•тазово-резервоарна функция – частична ретенция на урината.

Разпит по системи – без особености.

Крайно зиморничав, поти се лесно, склонен към депресии. Влошава се при мисълта за нова криза.

Схема за един месец:

Causticum 50M – 10 гранули дневно (поради тропизъм на препарата към нервната система-парализи,парези).

Arsenicum Album 10M – 10 гранули вечер (поради крайната зиморничавост на пациента, силната тревожност нощем и като индуктор на собствен синтез на интерферон).

Контролен преглед след 1 месец:

Пациентът се чувства по-добре, походката се подобрила, а чувството за стягане на мускулите намаляло. Тревожността остава.

Към предишната схема е добавен:

Staphysagria 30CH – 10 гранули дневно.

Контролен преглед след 2 месеца:

Тревожността намаляла, поради радостното чувство, че не е имал пристъп до момента. Проблемите с уринирането остават непроменени, както и леко усещане за стягане на коремните мускули високо.

Към последната схема е добавен:

Apis Mellifica 30CH – 3х10 гранули дневно ( поради силния афинитет на препарата към нервната система; съдържа невротоксин, който в предписаната хомеопатична доза повлиява парализи, парези, сетивни нарушения, вкл. и ретенцията на урината; намалява отока на нервите има доказан противовъзпалителен и имуномодулиращ ефект).

Контролен преглед след месец:

Пациентът почувствал рязко подобрение на състоянието, вкл. изчезнали честите позиви за уриниране. Мъжът казва: „Сега много по-лесно уринирам”.

Походката е подобрена на 70%.

Сетивни нарушения – няма.

Тази терапия продължава и днес, дори когато пациентът вече получи първия си Copaxone (след 1г.6мес.) и не смее да спре хомеопатичното лечение, а го прилага съвместно.

Пациентът през цялото това време не е получавал нов пристъп.

Как продължава терапията на този пациент може да прочетете тук.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*