Й. М., младеж на 17 год.
Преди 2 години изкарал пневмония и след проведеното антибиотично лечение отключва алергичен ринит. Имал обилни воднисти секрети от носа със сърбеж и зачервяване на очите.
Личния лекар е предписал Ксизал таб. и Назонекс спрей за алергичния ринит – без ефект. Посетил двама алерголози, където е тестван за алергени. От теста е установена чувствителност към домашен прах.
Няма фамилна обремененост. Изписан е противоалрегичния препарат Авамис. Нямал ефект и от него. Вечер носът му е запушен постоянно и диша през устатата. Посетил е и УНГ специалист, който добавил Ериус към терапията. В момента не взима никакви препарати. Невъзможността да диша нормално се отразява и на емоционалното му здраве.
Няма установена хранителна алергия и реакции от ваксини.
Предписана е хомеопатична терапия за 3 месеца:
- Galphimia glauca,
- Histaminum,
- Kalium iodatum,
- Thuya Occidentalis,
- Шуслерова сол №2.
На контролния преглед няма никакви оплаквания. Носът е напълно отпушен и няма воднисти секреции. Ефектът от терапията е настъпил на третия месец. В момента се чувства напълно здрав.
От страх да не се поднови симптоматиката, пациентът не желае да прекрати терапията. Затова е предписана нова поддържаща схема за 6 месеца.
Изводи за клиничната практика:
От този клиничен случай се вижда, че официалната медицина потиска симптомите на заболяването, без да лекува причината. Приемът на антибиотика е разбалансирал имунната система и се е отключил алергичен ринит. Хомеопатичните препарати имащи тропизъм към имунната система възвръщат постепенно към нормата имунната дисрегулация без никакви странични ефекти. При хроничните болести се изисква по-дълг период от време, за да се стимулира лечебната реакция и реактивността на болния. Затова пациентите не трябва да губят търпение и да не спират хомеопатичните препарати, само защото искат бързо оздравяване.
Тук можете да прочетете повече за заболяването.
Leave a Reply